Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
19.10.2021 г., 9:48 ч.  

Hищo не значещ стих 

  Поезия » Пейзажна, Друга
308 5 12

Трептят в премръзналите длани
безкрайно нежни хризантеми,
та дъх от тях да ти остане,
когато зимата си вземе,

 

полагащото  ѝ се право,
на студ, на сън и на ветрѝща.
Сърцето ѝ е лед, кораво,
в очите ѝ прозира... Нищо.

 

По голи клони бели дрипи,
врабците по стрехите бели,
стар спомен вино ще ти сипе,
за сто вини и сто раздели.

 

И ще се сменят сняг и киша,
и студ след котката ще влиза,
капчук нарядко ще въздиша,
под изтъняла бяла риза.

 

Забързана, припяна ласка,
луната зимна, ще разплаче
и по стъклото стих надраскан,
от скреж е, нищичко не значещ...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??