9.08.2018 г., 11:51 ч.

Хомункулус 

  Поезия » Философска, Друга
633 0 1
По образа свой те създадох…
дарих ти от своята кръв…
и всичко, което съм знаел…
кодирах го, знай, в твоя ум…
А ти се опълчи над мене…
над своя създател, о, твар…
Нима право вярваш, че можеш…
да скършиш ти своя баща?
Хомункулус, що притежаваш,
което аз нямам? Кажи!
Аз имам душа, имам камък*…
а ти май ги нямаш… нали? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

*философски камък
**Исках да използвам думата "преобразувам", но тя би развалила стъпката, която използвам.

Идеята на текста е да покаже, че всеки от нас може създаде свое алтер его, което се отдава на страстите си. Единственото оръжие, което може да спре този своеобразен хомунклус, е човешката душа.

Предложения
: ??:??