Хорските глуми

Хорските глуми -

подхвърлени бързо

„хо-хо, ааа..., иии...”

„Да знаеш, тогава...”

ежедневно изсъскани,

бързо разказани.

Без особена мисъл

избъбрени...

В уличен шум и

познато задръстване.

Подхвърлени мимо,

без чувство,

с обидена злост.

Шутовска проза,

забавна шега,

виц преуспял -

бягат безспир...

Натрупват се ден

подир друг...

Бял шум,

смущение в ефира,

неуспели изяви,

премислени строфи

извисяват снага.

Телевизионни реалити,

„безкрайна дързост”,

„повяхнала красота”...

Безлико радио

с водещ един,

рекламно време,

„прайм тайм”.

Силуети студени 

преливат седмичен

кулинарен рефрен...

„Стари муцуни”,

захабени в бунтарство,

осмислят отново

изстинали блянове.

Представят

отработени скечове

изстинали, убити черти...

Детските крясъци,

догонващи дните,

слабовато боричкане -

писък и зов.

Човешките устреми,

омотани в

подмокрени пелени...

И трудният залък,

с „мамата”даден,

изнуреният поглед.

Старческа немощ,

среща ежедневния поход,

пак „хлеб, хлеб”...

12.09.2011