И мъката, и любовта са мними.
Не ви разбирам вече. Остарях.
Едни такива злобни, криви рими,
добре да се посмеете над тях.
Събирам си цигулки от щурчета,
какво, че вече не издават звук?
Отглеждам си петунии. И заета,
за вас съм много. Юни ще е тук
и ще премини златен през душите,
ще свирне закачливо, като кос.
Знам, в нива слънчогледова пак скрит е –
разгърден, чорлав, почернял и бос. ...