31.07.2020 г., 13:16 ч.  

И близва лъч - от слънчоглед 

  Поезия » Пейзажна, Друга
616 6 12

Летят светулките, летят,
в тревата светят, треперливо.
Сърните неспокойно спят,
те знаят - юли си отива.

 

Нахлупил облачен каскет,
по тъмно тихо заминава.
И близва лъч - от слънчоглед,
обляната в сълзи дъбрава.

 

Сребреят птичите крила,
гнездата сякаш отесняват.
И циганските колела,
на август, в златно засияват.

 

Изплаква щурчова тъга,
цигулка тихичко и нежно,
обича август, отсега
и знае, че е неизбежно.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??