И казвам на козите: "Къш!"
Присяда времето
на прага,
протяга
зачервени пръсти,
подпухнали и на възли,
и като старец се прекръства,
гласа въздрезгав си прочиства
и сякаш аз съм му единствена,
решава да ми сподели.
А аз… не знам…
Не искам още ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация