RainaVakova
431 2780
4.06.2020 г., 15:05 ч.

И не вярвам в смъртта 

  Поезия » Друга
791 8 8

Като носих водата и хляба замесвах,

като бавно и тихичко в църквата влизах,

като гледах към Бога с поредната честност -

знам, разбираха мъртвите, но не можеха живите.

 

Като влачих си кръста по усойни пътеки,

като с леката длан черна птица помилвах,

като дишах в най-тясната кожа на всеки -

знам, че виждаха мъртвите, но не виждаха живите.

 

Като виках неволята и отпращах я лесно,

като пеех на бурите, а да плача отвикнах,

като шепнех на болката, та съвсем да се стресне-

всичко чуваха мъртвите, но не чуваха живите. 

 

И не вярвам в смъртта като явна причина-

щом плътта си отиде, че душа ще изстине.

Ще посея череша, но без кръв и костилка

и без червей в душата, за безплътните живи.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Въздейства ми прекалено силно. Благодаря и поздравления.
  • Познато чувство - когато ти се струва, че обичаните от теб покойници ти съчувстват и мислят за теб, за разлика от живите близки!
  • Добрютру, добри хора!
    Казват че има само един начин да чуваш много добри думи - да ги произнасяш самият ти!
    Но аз ще допълня, че когато помним добрите думи на хората, нашите собствени са много повече!
    Спорен и успешен ден да имате! Уникални сте!
  • Райне! Живите са заети със себе си! Не им е до теб! Поне, на повечето! Това е тяхна грешка, защото си струва да те видят и чуят, но те не знаят! Щастливи са тия, като мен, дето знаят! Поздрави!
  • Взех шепа череши... Запалих свещица.
    И просто наведох глава. Помълчах.
    Кръвта на черешите пази за живите
    костилка от прошка за всяка вина...
  • Много поезия има тук! Продължавай да летиш на крилата и, Рени!🦋🦄🦋
  • И аз не вярвам, Магьоснице!
  • И аз.
    "Ще посея череша, но без кръв и костилка
    и без червей в душата, за безплътните живи."


    Много хубав стих. Емоционален. Истински.
    Насладих се!
Предложения
: ??:??