В безформената тръпка на възторг,
в усещането че животът е велик
земя се слива с време и простор...
И се сдобива с ново име този миг,
поспрял в представата за смисъл,
възникващ и израстващ, остаряващ…
Сбогува се с изстрадалата мисъл
чието съдържание добре познава…
Ухание на капеща в скали вода…
Лечебна сенчица в крило на птица…
Ръбът наднича в теб от пропастта
с очите на всевиждащата жрица…