Нима много е да искам да обичам?
Нима безрасъдно е да се вричам?
Нима глупаво е след теб да тичам?
Нима... защото без тебе не мога да дишам.
Нима единствено моят прозорец свети в нощта?
Нима само моята врата е винаги подмината?
Нима моето сърце пак кисне в на изпепелените мечти прахтта?
Нима... защото мислих си, че ти си любовта.
Нима?
Нима?
Нима?
Нима очакваш да повярвам, че към мене хладен си? ...