Пускам те, за да те срещна пак,

когато слънцето изгрее,

когато лъч надежда, а не мрак 

в деня ни нов живот налее.

Тогава няма да крещя, 

срещу ръцете властни на съдбата,

която без да трепне днес успя

да раздели животите ни-двата.

Прекърши гневно топлите нозе,

постави и на колене земята 

от мене любовта отне 

аз обеднях, ти стана ли богата?

Любовта ми е безгласна пешка

местена в дъската ни шахматна, 

аз без фигура съм-черна грешка 

придвижвана в посока непонятна.

Безсмислено, съдбовната игра

играх, но с ясен победител,

дори и неуморният играч

превърна се в зрител.