Във лятото на спомена отмина
крилатата ми птица, победена
от бляскавите нокти на мнозина,
които всичко свидно тихо взеха.
Остана ми вината и срамът ми,
утехата от сутрешното слънце,
пролетите и непролети сълзи,
сподавените вопли пъстри.
Утеха ми е и луната жива,
утеха е стихът напролет,
утеха ми е свободата сива,
утеха е и благият ми спомен. ...