4.12.2018 г., 14:01 ч.
Името ти е мента по устните ми
Живата вода, която поема
нозете ми боси
е път, по средата на който
ще се изгубя.
Не се препъвай
в падналата ми презрамка.
Със шапки светлината
не пропъждам.
Вземи на екс извивките
на тишината,
в които съм докосвала
най-младите ти вени, ...
нозете ми боси
е път, по средата на който
ще се изгубя.
Не се препъвай
в падналата ми презрамка.
Със шапки светлината
не пропъждам.
Вземи на екс извивките
на тишината,
в които съм докосвала
най-младите ти вени, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
