Инкогнито

29.06.2018 г., 14:49 ч.

Поезия » Друга

5.0 (4)

363 1 2

А сега накъде? Подскажѝ ми бе, ветре.
Не заравяй в земята печала си скрит,
и не бягай самичък последните метри.
На финала те чака от чувства ритник…
Докоснѝ на скалите душите, моряко,
и развей се в полѝте на тази земя.
За победата своя морета изплаках,
със сърце, напоено в дъха на роса̀.
Изпратѝ ме и поглед назад не обръщай.
Посочѝ ми пътеки под було на тиха Луна.
Избавѝ ме от мъки, тревоги. Прегръщай
и превръщай сълзите във туфа от диви цветя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Стъклена жена
Страхове

Страхувам се от бели облаци. Не е ли фобия? Кажи ми Драконе на светове от приказките детски. ......
Ден за обичане

Няма време! Прегръщай! Сега! Няма време! Целувай! Веднага! Утре пак ще е ден за тъга. ......
Когато си мълчим

Сънувам те... Но винаги далече, във гънките на севера студен... Душата ми сама се скита вечер, облеч...

Още произведения »