На път съм,
може би ще закъснея,
ще се отбия някъде по кривите пътечки,
на себе си навярно ще се смея,
че плаших се от бели мечки.
Сега е лято и земята попива ме със всяка стъпка,
усещам истинската тръпка
и пия сладък звезден сок, направо от небесния поток.
А ти, съседе, си тъй беден, не гледаш вечер към луната,
а паяците по стената... Комарите те хапят май щафетно,
а погледът от гняв просветва. Какво си ти, какво съм аз,
един нестихнал земен бяс? Не! ...