Лехите с мамините иялдъзи бяха
проснати пъстри черги на двора,
които изгряваха през юли.
Всеки иялдъз си имаше име.
Мама прегръщаше младите цветове,
галеше ги нежно и вглеждайки се
в кръглите им съцветия, им говореше.
Като че прегръщаше самия живот
и му се обясняваше...
А те ще се пръснат от великолепие...
Наперени като петлета,
искрящи в седмолинието на багрите. ...