Може би... беше време да си тръгна..
Да намеря друга пътека...
По стръмното да се спусна...
Да бликне кръв по коленете...
Да си изтръгна сърцето!
Може би... трябваше да съм по-смела...
Да не мисля много за пропастите...
Да мисля за върховете!...
Сигурно!
Сигурно трябваше да е така...
Но под всеки връх... лежи пропаст!
Може би,...това бе моят връх и моята пропаст?!
Може би,
не от страх избрах равно поле...
Избрах го,...защото разбрах...
за други ще е по-добре!
Щом имаш криле...
Ще летиш - няма значение откъде!..
Своите крила ще дадеш!
Ще им спестиш кървящи сърца и колене...
А за теб - това е най-важно...
и няма "може би" -
то е толкоз просто и ясно!
Valentina N.V. /Valentina Митова©
12/09/2020
© Valentina Mitova Всички права запазени