28.01.2017 г., 18:49 ч.

Издишвам всичките мъгли 

  Поезия » Пейзажна, Философска
351 0 3
Тишина. Зора. Изваяни лъчи
пробиват въздуха с мъглите,
дърветата – изправени бойци,
на пост са редом със звездите.
Нозете ми потъват из снега –
усещам гордата си тежест,
от утринта познава се денят,
ведно и цялата безбрежност.
Издишвам всичките мъгли,
а пàрата с кристалчета се носи,
нима в студа откривам висоти –
без мисли разни и въпроси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Предложения
: ??:??