От изтока изгрява слънцето -
мечтата - протяга се нагоре,
прозявайки се в долината.
Ооо, Боже!
Красота, настъпва миг -
събуждане от дрямката
във небесата!
И ето, най-сетне,
отлита с нежни стъпки
тя - луната,
поспала в тъмнината.
© Велла Неделчева Всички права запазени