***
розовите пръсти
на зората – меки,
като ръка на дете
спомен за захарен памук
по детските ми пръсти
***
Това ли е утрото?
Изгревът?
На живота?!
Началото…
На Пътя?!
Незапомненото битие,
сенките на сънищата,
в които искаме да пораснем,
но в които още копнеем за сигурността
на утробата,
на затвореното тъмно,
на възела на пъпната връв.
Оня, който връзва…
***
мъгливо утро –
настръхнали са клонките
на ябълката в сняг и скреж
© Габриела Цанева Всички права запазени