В белотата на деня се прошмугва сянка,
като тих крадец душите светли да сбира.
А в глупостта си те, накичили се тежко,
дрънкат бляскави мъниста.
Другарува си деня с луната,
както брат убива брата.
Стъпва нежно зад гърба му,
после го поваля лудо.
Синевата почернява, гарван грачи,
побелява сивкавата пръст отдолу.
Влачи нещо, недокопало последния дар
на пиршеството- вълк снажен, искрица на злото. ...