През рамката на своята картина
обираш звездопада по полята.
Измисляш си, че съществуваш
и срещаш лавандулова росата.
С паяжинков поглед те наглежда-
Вселената - прозрачни са очите и.
През клепките и се процежда
достатъчния брой на дните ни.
Понеже съвършен е този график
и всяка стъпка има своя смисъл
Латинков е метеоритния ни трафик
защото Бог така го е написал.
© Христина Всички права запазени