Sovi4ka
53 резултата
През рамката на своята картина
обираш звездопада по полята.
Измисляш си, че съществуваш
и срещаш лавандулова росата.
С паяжинков поглед те наглежда- ...
обираш звездопада по полята.
Измисляш си, че съществуваш
и срещаш лавандулова росата.
С паяжинков поглед те наглежда- ...
461
4
Пристъпваш по плаващи блокчета.
От средата правиш начало.
Събути са високите токчета,
но сърцето, сърцето още е цяло.
Ще притихнат щурците в очакване ...
От средата правиш начало.
Събути са високите токчета,
но сърцето, сърцето още е цяло.
Ще притихнат щурците в очакване ...
999
3
И някак си уютно е, и кротко.
Под древното природно наметало,
под пухкавото преддихание
на зимно обещаващо начало.
Притихнали душевните тревоги ...
Под древното природно наметало,
под пухкавото преддихание
на зимно обещаващо начало.
Притихнали душевните тревоги ...
490
2
Сега вкусът в устата ми е друг.
Напомня винена мътилка.
Земята се върти – като напук
не предоставя за световъртежа – спирки.
Не иска и мигът да спре ...
Напомня винена мътилка.
Земята се върти – като напук
не предоставя за световъртежа – спирки.
Не иска и мигът да спре ...
527
7
А тя, онази муза, си умря.
Погребахме я в неделя.
Учудена се вдигна вечерта,
направи помен в слънчева къделя.
В понеделник долетя скръбта, ...
Погребахме я в неделя.
Учудена се вдигна вечерта,
направи помен в слънчева къделя.
В понеделник долетя скръбта, ...
519
1
7
Времето плаче за Май.
За онази кръговратна внезапност,
която превърна сивото в рай
и разказа, че няма случайности.
Че в сърцето си пази студа ...
За онази кръговратна внезапност,
която превърна сивото в рай
и разказа, че няма случайности.
Че в сърцето си пази студа ...
525
1
6
Когато си тръгнат лястовиците
Времето почетно навежда глава.
Осиротяло полюшват се жиците
достойно обградили града.
Катериците махат с опашки, ...
Времето почетно навежда глава.
Осиротяло полюшват се жиците
достойно обградили града.
Катериците махат с опашки, ...
452
2
Когато се целувам с подлостта,
звездите капят –
като петна по бялата ми риза.
В гърчовете на реалността
две-три вини по бузата ме близват. ...
звездите капят –
като петна по бялата ми риза.
В гърчовете на реалността
две-три вини по бузата ме близват. ...
484
2
В укротяване на вълчия ми нрав
една овца в полето
намери своя 22-ри параграф
в звездите по небето.
От спомена за приказките разгада ...
една овца в полето
намери своя 22-ри параграф
в звездите по небето.
От спомена за приказките разгада ...
474
1
И времето единствено при нас завръща
най-скътания спомен на Вселената.
Началото на инфантилната и същност
в дъгата е запаметена.
В онзи звук витално-изначален, ...
най-скътания спомен на Вселената.
Началото на инфантилната и същност
в дъгата е запаметена.
В онзи звук витално-изначален, ...
551
1
2
Воят на вълчицата
затихна бавно.
Остатъчен вопъл на мъртва гора.
В гнездото на враната се излюпиха гладно
посоките на света. ...
затихна бавно.
Остатъчен вопъл на мъртва гора.
В гнездото на враната се излюпиха гладно
посоките на света. ...
428
Не си отивай, Слънчо, не избързвай,
от върховете ти се сещам жива.
Огря зарана – китка вързах,
а тя оказа се парлива.
В росата се огледах – диамантно ...
от върховете ти се сещам жива.
Огря зарана – китка вързах,
а тя оказа се парлива.
В росата се огледах – диамантно ...
575
5
Светът в лилаво свири соло.
Нюансите се стичат от звездите.
Бразди по образите, нямо слово
тъй крехки пеперудени криле са дните.
Лилавото отрича правилата. ...
Нюансите се стичат от звездите.
Бразди по образите, нямо слово
тъй крехки пеперудени криле са дните.
Лилавото отрича правилата. ...
1114
4
2
От топлината никой не си тръгва
от себе си не може да избяга.
Хастара пак от сянката обръгва
и кройката му стара – но приляга.
Ако си призрак, цар без дрехи, ...
от себе си не може да избяга.
Хастара пак от сянката обръгва
и кройката му стара – но приляга.
Ако си призрак, цар без дрехи, ...
1168
2
8
Запънала съм буридановото си магаре.
Пред купата сено стоя
и чудя се – дали да не отвърна и ударя
или по-простичко – простя.
Дилемата е многоточие. ...
Пред купата сено стоя
и чудя се – дали да не отвърна и ударя
или по-простичко – простя.
Дилемата е многоточие. ...
1007
3
5
Е, драснато е да се случи.
В съня живее някакво прозрение,
забутано във фонд-благополучие,
маскирано от прозаично нетърпение.
Душата може да се рее като птица, ...
В съня живее някакво прозрение,
забутано във фонд-благополучие,
маскирано от прозаично нетърпение.
Душата може да се рее като птица, ...
373
2
Замръзнали листа,
сълзи на вятъра.
А него го боли,
че спи навсякъде.
Че голото дърво ...
сълзи на вятъра.
А него го боли,
че спи навсякъде.
Че голото дърво ...
1211
3
6
“Росната капка не е изчезнала в океана, но океанът е изчезнал в росната капка."
Светът не се върти заради нас.
Той просто има нужда да се движи.
Реката си е тече като река
и не криви русла заради наште грижи. ...
Светът не се върти заради нас.
Той просто има нужда да се движи.
Реката си е тече като река
и не криви русла заради наште грижи. ...
469
1
4
Не е въпрос на чест – да оцелеeш,
в оцеляването няма чест.
Въпрос на смазка – да живееш,
приел инстинкта за прогрес.
Омазняването – неизбежно, ...
в оцеляването няма чест.
Въпрос на смазка – да живееш,
приел инстинкта за прогрес.
Омазняването – неизбежно, ...
1191
4
8
В света на сенките расте дилянка.
Разпръсква умопомръчения.
Боли остатъчната сянка –
не са ни нужни извинения
за прегрешения от минали животи. ...
Разпръсква умопомръчения.
Боли остатъчната сянка –
не са ни нужни извинения
за прегрешения от минали животи. ...
397
1
2
Да помълчим
Притихнали до неизказаност,
раздиращи до кухост зеят думите.
Надничат криво,
крият ни зад себе си, ...
Притихнали до неизказаност,
раздиращи до кухост зеят думите.
Надничат криво,
крият ни зад себе си, ...
489
1
3
Орисана била съм –
да ми е добре.
Орисницата спи дълбоко,
сънува под това небе
как пеят пролетни потоци. ...
да ми е добре.
Орисницата спи дълбоко,
сънува под това небе
как пеят пролетни потоци. ...
434
Разбира се, не е случайност.
Два атома да отклонят комета.
Една овца, уханна роза –
сърце в синхрон
и ето ти планета. ...
Два атома да отклонят комета.
Една овца, уханна роза –
сърце в синхрон
и ето ти планета. ...
1489
4
4
Когато се целувам с подлостта,
звездите капят –
като петна по бялата ми риза.
В гърчовете на реалността
две три вини по бузата ме близват. ...
звездите капят –
като петна по бялата ми риза.
В гърчовете на реалността
две три вини по бузата ме близват. ...
590
2
2
Онези игли,
от очите на бора,
стогодишни сълзи
в майчина преумора.
Стогодишни вини, ...
от очите на бора,
стогодишни сълзи
в майчина преумора.
Стогодишни вини, ...
395
Довеяло е времето като къс от другаде -
усещане, в случайна капка дъжд.
Предчувствие за нещо
натежало, от онзи разговор
веднъж, отдавна, ...
усещане, в случайна капка дъжд.
Предчувствие за нещо
натежало, от онзи разговор
веднъж, отдавна, ...
792
6
Лисицата днес си прибра опашката.
Спокойствието на зайците
боядиса в свежо трънака.
Вървя и си мисля – да захвърля ли прашката
или преднамерено да развея байрака. ...
Спокойствието на зайците
боядиса в свежо трънака.
Вървя и си мисля – да захвърля ли прашката
или преднамерено да развея байрака. ...
559
6
Понеже се връщам от никъде
пътят е без указания.
Нажежено до бяло светят
оправдания.
От камъните на шията ...
пътят е без указания.
Нажежено до бяло светят
оправдания.
От камъните на шията ...
508
2
От слепите касъци на душата си
запълвам мрежата със старите премислия,
разнищени до чакана разплата.
Сърцето бие като за амнистия.
От прашни калдъръмени понятия ...
запълвам мрежата със старите премислия,
разнищени до чакана разплата.
Сърцето бие като за амнистия.
От прашни калдъръмени понятия ...
551
3
Сърце,
идея нямам как болиш,
когато те облъскат ветровете...
Откъснат е езика – не крещиш
в далечното светулково просветваш. ...
идея нямам как болиш,
когато те облъскат ветровете...
Откъснат е езика – не крещиш
в далечното светулково просветваш. ...
497
2
Събирам кръпки,
увехтели са съшитите ми истини
две три пробойни зеят и запълват
стихийните ми недомислия.
По ръбовете съм отворена ...
увехтели са съшитите ми истини
две три пробойни зеят и запълват
стихийните ми недомислия.
По ръбовете съм отворена ...
605
Проклятие е да живееш в интересни времена
изборът е свобода, но и дилема.
Ще можем ли товара си да носим след това?
Посоката - е изходната теорема.
Със доказателствата – ще сгрешим. ...
изборът е свобода, но и дилема.
Ще можем ли товара си да носим след това?
Посоката - е изходната теорема.
Със доказателствата – ще сгрешим. ...
619
1
Вселената пострада от безсъние,
затуй са бурни тези ветрове.
Откраднато щастие било е
проблясъкът от други светове.
Сега е тихо, тихичко – до бяло ...
затуй са бурни тези ветрове.
Откраднато щастие било е
проблясъкът от други светове.
Сега е тихо, тихичко – до бяло ...
583
4
В зеницата на Истината се оглеждам,
а тя е многолика вещица, но едноока.
Случайната и перспектива ме повежда
към собствен хоризонт, но без посока.
По раменете ми останал мириса ...
а тя е многолика вещица, но едноока.
Случайната и перспектива ме повежда
към собствен хоризонт, но без посока.
По раменете ми останал мириса ...
520
4
Понякога с изгрева се спуска тъмнината
разтворен в мляко черен шоколад.
По светло ли замесва се разплата
или когато зад очите дебне мрак...
Стаена чака дребната и сянка ...
разтворен в мляко черен шоколад.
По светло ли замесва се разплата
или когато зад очите дебне мрак...
Стаена чака дребната и сянка ...
568
4
"Животът вече си смени нюансите..."
Р. Ралин
Животът вече си смени нюансите
Модерно ни застигна сиво.
А „старата любов” и дискотанците ...
Р. Ралин
Животът вече си смени нюансите
Модерно ни застигна сиво.
А „старата любов” и дискотанците ...
801
5
Настана време – на сърдечни пости.
Утаечно наслагват се омрази.
Прогнозата е винаги неточна,
а синоптично обещават се екстази.
След дните на валежно нетърпение ...
Утаечно наслагват се омрази.
Прогнозата е винаги неточна,
а синоптично обещават се екстази.
След дните на валежно нетърпение ...
595
7
Почти като насън минават дните
с въздишка, спомен отпреди.
Една сълза но малко поразмита
две капки дъжд и спира да боли.
На прага се препича ежедневие ...
с въздишка, спомен отпреди.
Една сълза но малко поразмита
две капки дъжд и спира да боли.
На прага се препича ежедневие ...
601
6
Защото е слънчево и няма мъгли
прозорец отвори сърцето.
Малката музика нощна свири
и не поглеждай лицето.
Звуци търкалят стара тъга ...
прозорец отвори сърцето.
Малката музика нощна свири
и не поглеждай лицето.
Звуци търкалят стара тъга ...
520
3
Аз не съм дете, но по детски греша.
Отглеждам небе, приютявам звезда.
Нося криле – човешка ръка,
поглед, сърце, наивност,сълза,
дъно, безветрие, самота – светлина, ...
Отглеждам небе, приютявам звезда.
Нося криле – човешка ръка,
поглед, сърце, наивност,сълза,
дъно, безветрие, самота – светлина, ...
642
1
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
