14.06.2023 г., 11:12 ч.

Изповед на твореца 

  Поезия » Философска, Друга
568 3 4

Моите стихове са тъй различни -

пълни със степна прохлада и топлина,

сладки като мед, нежни като коприна.

Може да се нарекат понякога наивни.

 

Тъжни и горчиви като пелина,

с тях раните в душата си лекувам.

Просто поетеса съм, не се преструвам

разкривайки моя житейски път.

 

Пиша от душа, стиховете се реят,

думите и римите в тях живеят.

От всеки ред история се ражда,

топлина и студ - равномерна и странна.

 

Поезията ми харесват я, други не,

това не може да ме натъжи и спре.

Стиховете ми са от същия вид,

като времето от изминала година.

 

Всеки път – аз правя равносметка,

не обвинявам никой, но в мен отеква.

Може би е глупаво да искам много,

нещо ново ще напиша твърде скоро.

 

Автор: Виктория Милчева 

© Виктория Милчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Веси за всички! Желая ти и на теб успех! Прекрасна неделя с по малко дъжд ти желая!
  • Стихотворение, което остава летен вкус в душата, не натоварва по никакъв начин, а освежава читателят като хапка сладолед или парче диня. Много талант има Вики, гласувам от все сърце!
  • Благодаря ти,Сенилга! Желая ти и на теб успех в конкурса! Твоето стихотворение също е прекалено!
  • „От всеки ред се ражда история“ – желая ви много щастливи истории“
Предложения
: ??:??