2.10.2024 г., 19:01 ч.

Изпращане на миналия ден 

  Поезия
121 3 3

ИЗПРАЩАНЕ НА МИНАЛИЯ ДЕН

 

... какво ти пука, че светът

те гледа – бял, варосан гарван? –

излъган – за пореден път,

и – за пореден път – повярвал.

 

Лъжа. И суета. И дим.

И прах – над мъчните ти друми.

Нима си тъй необходим

със безответните си думи?

 

Седиш на пътните врата

и се прощаваш с всичко свято –

с това, що Бог ти обеща –

животът да е вечно лято.

 

Илюзиите – да си мъж

отново – в сънища момчешки,

но друг – из цъфналата ръж –

да прави непростими грешки.

 

Щом щъркелът наточи клюн

на юг – нали е, Божем, птичка,

щипни си щипка сух тютюн –

на припека пални луличка?

 

Ще си проводиш своя ден,

по-мъдър от тибетски йога –

с нетрайността непримирен,

и все така – смирен – пред Бога.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??