От злато са подковите ти конче мое,
а гривата - искряща, тънка свила,
но вързан вятър си, а бавна смърт -покоя,
змия потайна пие твойта сила.
Усойно, тъмно е в човешките обори,
звездата на челото бавно гасне.
Тимарят, хранят те, поят, но те са хора
и не разбират колко ти е тясно.
Понякога, сред мрак, по време полунощно,
донася вятър мирис на тревица.
С копита риеш сламата и цвилиш мощно,
жребец се буди в твоите зеници. ...