Сина си не искам да уча,
да бъде човек на парите.
Ще има добро и за куче,
когато са тягостни дните.
Сина си не искам да уча,
сърце да показва от камък.
Ще има дечица и внуци,
и дама красива, и пламък.
Сина си не искам да уча,
животът, че щедро дарява.
Не носи Версаче и Гучи,
теглото на тази държава.
Сина си не искам да уча,
на някаква щедрост за хвала.
Когато подават му ключа,
врати да отваря, и зали.
Сина си човек ще направя.
Животът е труден, нали?
Но цялата трудност се дави
във нечии детски очи.
© Димитър Драганов Всички права запазени