7.11.2019 г., 7:41 ч.  

Женска участ 

  Поезия » Друга
1523 17 27

Май така си приличаме с тебе, съдба –
луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме.
И препускаме смело, съвсем по ръба.
И сме стари моми. То и кой да ни вземе?

Нито среща, ни стига, ни топло легло.
И жребци звездочели, скопени без време...
Женска участ ли? Просто е женско тегло...
Най-красивият цвят си остава без семе...

И копита запънали здраво в пръстта,
сплели в гривите вятър. В душите си хали...
След гръмовният край ще разказва смъртта,
как със тебе, съдба, на галоп сме живяли...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??