28.08.2020 г., 21:07 ч.
Йероглиф за светлина
ЙЕРОГЛИФ ЗА СВЕТЛИНА
Можех ли да бъда друга –
в тълпата да се отличавам?
Мен не ме примамва луксът
и цветовете ме смущават.
Кога ли тука съм дошла
и как преминах стъпалата –
отчаяна, дори и зла,
предала не един приятел?
Дано и друг е проумял,
че на върха е тъй студено.
Стремежът да останеш цял
не значи винаги почтеност.
Аз в ледените тишини
най-упорито се зазиждам.
Но в тънките пукнатини
прониква светлина. И виждам.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Безжичен
-
Чудесна равносметка!
Поздрави, Вале!🍀🍀🍀 -
Хубава равносметка! Поздравления!
-
Прозрение!
-
На върха на самотата-силите са на предела...
-
ти си от "зрящите", Валя... и това го виждам във всеки твой стих!
-
Такава е орисията на поета - зазидан и самотен!
-
Но пък имаш усет за цветовете и разчиташ йероглифите за светлина!
Поздравления! -
Цялото ми хареса много. Но особено ме впечатли вторият куплет!
-
Хубаво е да се пропукваме отвреме-навреме, Деа
-
Благодаря, Димитре.
-
Винаги има процеп светлина...
-
Поетите не са като другите хора. Отличават се. Но са придружени и от сенките си. И им е дадено да виждат повече от другите. Прекрасно е!
-
Тя ни дава последната глътка въздух, Светулче
-
Не мога да не въздъхна в края-има процепи за надеждата!
-
Твой, Наденце, твой е
-
Финалът! Мой си е, мой!
-
Прегръщам те, Пастирче
-
Поантата е страхотна! Щях да я цитирам, но видях, че и други е впечатлила! Поздравявам те, Валюшо!👏💕
-
Краси, винаги трябва да помним, че когато затваряме една врата, всъщност отваряме друга
-
Често. И си мислиш: " А сега ..как да избягам от това, дето толкова гоних."
...... -
Благодаря, Дени, наистина е така, мила, понякога е стремежите ни са убийствени.
-
!
Дано и друг е проумял,
че на върха е тъй студено.
Стремежът да останеш цял
не значи винаги почтеност.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
