Безмилостна съм! Казваш –

лоша съм била.....

В добрината си не бих

останала щастлива.

Не искам да отричам 

своите права и  в

нов момент 

изпълвам се

със плам и сила.

Огъват ме

мощни ветрове 

и сняг вали ме

посред лято.

В немилост ще изпадна...

Природата ми ме зове - 

да бъда крайно

безпощадна... 

Не бях ли ясна

досега,

не казах ли

да ме забравиш...

Била съм ти

по-нужна от вода,

била съм  аз за теб

безкраен празник.

И днес стоя смълчана,

скована съм от страх -  

дали не съм те наранила. 

Защо да съм добра, защо 

когато щастието 

откривам, 

ако бъда с теб  

трайно нетърпима!