Когато ме отблъскваше от себе си,
едва ли Вярвал си, че ще успееш
с бодлива Гордост
драскотините до кръв да премълчиш,
ти Нежността избра
с Tърпение да заличиш...
А знаех, че те имам за Секунди
и после пак, понесла
Любовта си в дрипа -
се скитах в прашно, каменно поле,
натъртващо нозете ми
с необратима по изгубеното - Mъка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация