Живея, като за последно

26.02.2019 г., 23:18 ч.

Поезия

4.9 / 7

1359 4 12

Живея, като за последно,
за миналото затворих очи,
било е цветен сън, изчезна,
а бъдното, химера е, уви!
Сега съм в този миг,усмислен,
от амвона тъжен на годините,
душата ми е цвят разлистен,
на всемира във градините.
Заситена със сладък елексир,
от плодът узрял на боговете,
с чаша вино, в среднощен пир,
късам ризите на греховете. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

След дъжда
Под есента

Сега си пътник в есента белязан от сто жълтеещи през клоните посоки. Вървиш невиждащо, с листа према...
Бях и съм

Бях просякът светец, измолващ грях от твоя поглед ангелски пречистен. И след душата ти нагоре полетя...
Когато те обичах...

Когато те обичах – беше пак такава бяла, снежнобяла зима... Навън прехвърчаше измислен сняг. А аз по...

Още произведения »