Късам лист по лист
книгата на живота си.
Чета глава след глава
за сълзите и радостите си.
Аз съм отворена книга,
а ти нейният редактор.
Аз съм народ покорен,
а ти страшен диктатор.
Едва ли има точно сравнение,
показващо нашите отношения.
При нас и болката е удовлетворение,
за това просто няма съмнения.
© Лекса Джорджис Всички права запазени