8.01.2017 г., 10:19 ч.

Животът 

  Поезия » Философска
297 0 1

                                                  Животът 

 

Животът е като пъзел голям.

Който човек реди си го сам.

Дали помага му и Съдбата?

Дали висша сила направлява

пътят му на земята.

Човек се ражда гол и сам.

И започва той борбата си от там.

По своя земен път върви.

Учи,работи ,бори се,твори.

Създава своя рожба свята. 

Да продължи рода му на земята.

Стреми се да възпитава детето,да стане Човек!

С ценностите от миналия век!

Учи го на скромност и уважение.

Към науките да има влечение.

Да стане мъж сериозен и тактичен.

От другите хора да бъде по-различен.

На обич към майка и баща ,на уважение!

На добродетели,който се срещат рядко в това поколение!

Да мине време,да каже оставих след себе си следа.

Следа която ще остане,като моя баща!

Да каже Човекът.-Синко с теб се гордея!

Научих те на всичко което умея!

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??