Животът е чудо. Не гледай на него
за даденост някаква, а със мечта.
Дори и в съдбата да бъде нелеко
не падай ти духом, върви през света.
Превръщай надеждата все в красота,
която и в горест, и в мрак побеждава.
Безсилно ще гледа в нощта си смъртта,
че нашата воля не ще притежава.
Душите са винаги светли цветя.
Животът е чудо. Безличното его
в материя гасне, от алчността.
С лъжа за богатство колко далеко
ще стигнеш, кажи ми... до суета.
Телата умират, попива пръстта
и власт, и амбиции, преходна слава.
На Съдният ден е жар съвестта -
о, чистата съвест и тя ще припява:
" Душите са винаги светли цветя " .
Животът е чудо - вълшебство, човеко -
от Бога дарено, от Любовта.
С лъчите си творчески, нежно и меко,
след есен и зима цъфти пролетта.
И лято по детски сияй с радостта,
с усмивка прекрасна се наслаждава
на приказка блага, струи обичта
и влюбеност звездна в сърца запламтява.
Душите са винаги светли цветя.
Животът е чудо - с добро продължава.
След студ се възражда и след вражда.
Светликът, повярвай, не ни изоставя.
Душите са винаги светли цветя.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно »