Kак?
"Тя не е като вас, разноцветни гердани си сплита
и ги спуска в небето - въздушна и ярка дъга."
Меги Миткова
Тя върви сред града и след нея усмивка остава.
Парцалива наметка край слабото тяло виси.
Като нея си мислиш, о Боже, дано да не си.
Но щастлива е много дори в свойта орис такава.
Няма име и дом – да е имала – вече не помни,
храни гълъби в парка с от вчера изпросен комат.
Вместо нея към слънцето сутрин те смело летят.
И в очите им птичи живеят мечтите ѝ скромни.
Пада нощ по наметката прашна изгряват звездите,
тя постила я нежно – да стопли измръзнал сирак.
Не е важно, че гладна ще легне, ще спи ли и как...
Но е важно преяли, преситени, как ли ще спите?
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ивайло, образите в поезията са именно това - образи. Кого са разпознали и кой се е разпознал не е проблем на автора. Обиди си позволяваш само ти. Нейсе, всеки е в правото си да се изживява като какъвто реши - герой, жертва... Бени, миличка, благодаря ти.
-
Наде, пиша този коментар, за да ти кажа, както и на Меги, че моето отношение към вас и творчеството ви (както и към творчеството на всеки друг) не се влияе от коментарите на когото и да било. Предполагам, че и другите колеги подхождат по този начин. Лично аз предпочитам да не влизам в диалог с личности, които нямат необходимата култура на общуване и уважение към събеседника и чиято ценностна система драстично се различава от моята. Защото смятам, че е безсмислено.
На всички творци в сайта желая здраве, любов и вдъхновение! -
Благодаря ви, от сърце, приятели!
-
Всяка Троя има и една Хекуба...
Всеки Нестор вярва във съдбата.
Поетесата пише трагично хубаво!
А Омир пее на брега на тишината... -
Ивайло? Какво се е случило с теб, човече? Уважавам таланта и личността ти, затова главата ми просто не побира причината, поради която изобщо си се включил в коментарното поле... Поезията е изкуство, а изкуството може да си позволи свободата да бъде всякакво. Нелогично, озъбено, грозно, невероятно...
Съжалявам, че избягах от фокуса на творбата.
Наде, обичам поезията ти! -
Емоцията, която предаваш е толкова чиста и положителна! Чистата душа вижда чисти неща, останалото са си приказки. Четох го и преди, но след ироничните коментари ми се прииска и аз да дам рамо на аплодиращите
-
Благодаря, Елия!
-
Стихотворението е много качествено. Некачествени са коментарите на потребителя Ив... Но за това пък винаги трябва да има по един такъв за мирис и цвят. Нищо лично, Ив..., или както и да се наричаш в действителност.
-
А моето произведение прочете ли, Ивайло, преди да се изкажеш за него и мен? 🙂
-
Благодаря, Краси! И на вас, приятели! Меги, миличка, благодаря ти за вдъхновението. П. П. Коментарите на Ивайло говорят за самия него повече, отколкото бих искала да знам. И нищо друго.
-
Ивайло, не съм чела произведенията ти, но пък ми е направило впечатление, че обичаш да минаваш да се иза*ваш тук-таме. 🙂 Казвам го без лоши чувства, разбира се, всеки е свободен да оставя своя отпечатък в публичното пространство както сметне за добре. Аз лично съм избрала друг начин. Но смятам за редно преди да се коментира автор или негово произведение, поне да се прочете.
-
Много ми хареса, и ми напомни за героинята, бездомната с гълъбите, от Сам вкъщи. Поздравления, събудихте емоция в мен!
-
Чудесно е, Наденце!😘 Поезия!!! Красива, предизвикваща размисъл и задаваща въпроси! Браво!💕🌹☀️
-
Чудесно! Образ и образи...
-
Поспрях ... И помълчах...
-
💕!!!
-
Тук няма какво да се каже... Браво!
-
Настръхнах! Поздравления, Наденце! ☀️😊
-
Прекрасно е, Наде! Много силно внушение си успяла да постигнеш.
"Не е важно, че гладна ще легне, ще спи ли и как...
Но е важно преяли, преситени, как ли ще спите?"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
