25.05.2018 г., 19:19 ч.

Кактус 

  Поезия » Философска
5.0 (1)
979 2 1
Свистят край мене мислите променливи...
със шумно ветровито вдишване...
с горчив отпечатък на сгъстени сиви бои
и глухи остатъци от нахапана тишина...
Солта по ресниците ми изгори
и последните цветни нюанси.
Вече не се познавам...
Бодлива съм.
© Павлина Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1598 
Предложения
  • Мълчанието много ми тежи. Тежат ми всички тайни в папка "други". Каквото искаш, него ми кажи. Превръ...
  • Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
  • Дата е - сол в календара. Твоята дата, светице! Кой липов чай за попара днес ще ми сипе в паницата? ...

Още произведения »