На всички тях*
Зададох си днес милиони въпроси.
Какво е любов, светлината какво е?
Какво е тъга, какво ли радост ни носи?
Какво е сега, а вчера какво ли било е?
В главата напираха още въпроси…
Карах бавно и бавно оглеждах света.
Човек с усмивка, а друг – на ъгъла проси.
Какво е бедност и глад, а свят без суета?
Защо в мен не стихваха тези въпроси?
Оглеждах града, видях стотици деца.
Едните – раздърпани, мръсни и боси.
Какво ли напира в тези малки сърца?
Ненавист към всички усмихнати хора,
които надменно оглеждат света,
като мен, без да слизат дори от мотора?
Дали не е просто една клевета?!
Да, богат съм, но още повече беден…
Не мога на всички вас да помогна…
Дори един живот да имах, последен,
само две-три сърчица мога да трогна…
*Видях ги там, всички протягаха ръце за плодове, а най-малките – за играчки… Всички ни прегръщаха през сълзи… Но никога не бихме могли да направим достатъчно за тях…
© Велин Всички права запазени