В прегръдките на зимата зловеща,
се гърчеше светът, от студ скован.
И в лапи безнадеждност бе заклещен,
снегът суров тежи като юрган.
Приветствана от слънчеви усмивки
и с нежни струни идва пролетта.
Под пръстите извира струя жива,
преобразява гледката в света.
От зимен сън цветята се събуждат,
разтварят чашки, пълни с аромат.
А тази красота, до крайност нужна,
преобразява тъжния ни свят. ...