25.06.2009 г., 13:58 ч.

Капан 

  Поезия
386 0 2

                 КАПАН

 

Оглеждам се в счупеното огледало.

Светът в него на сто е разпилян.

През прозореца наднича слънцето изгряло.

Във огледалото съблече се без свян.

 

Разпиляват се лъчите в светли листи.

Слънца заиграват по стария таван.

В ъгъла се крият паяците антихристи.

Там гърчи се мухата, хваната в капан.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??