22.06.2024 г., 20:46 ч.

Капанът 

  Поезия » Философска
5.0 / 10
532 5 10
Нощта е стара циганка,
краде последната звезда
и всеки пъстър цвят
потъва в нейната торба.
Изплуват сенки от кьошета,
бездомни котки в тихата слана,
на сребърните - лунните въжета
обесена е младостта...
Умора, като черна шапка,
захлупва пътници незнайни,
до лампата и кошчета крайпътни
погребват нямо своите тайни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени

Предложения
  • На тази пейка ние сме щастливи, под свод зелен от клони и листа. Ти винаги си странно мълчалива. Заг...
  • Почука циганката есен и : Влез! - докато изрека, извика ми през смях и песен: Дай да ти гледам на ръ...
  • Когато тихо Залезът припада и в чашата ми кротко се топи, Земята е усмихната и млада. И цялата ухае ...

Още произведения »