Как винаги се забърквам в проблем,
как вечно излизам виновна,
как никога не ме слушат,
как по цял ден ме обвиняват.
Как само проблеми ме гонят,
като съдбата ме събра с тези хора,
които са луди като мен
и са до мен в труден момент.
Как боя и болката ме преследват ,
как съдбата за мен е трудна ,
как с караници и всичко лошо се разделяме ,
как няма хубаво нашето приятелство.
Скандали ежедневни ,
без думи останах ,
вече сили нямам ,
дали да се откажа .
Не може ли да сме за последно ,
без караници все пак разделя ме се ,
няма значение аз никога не се чувам ,
но обещавам от утре това ще се промени !
© Хриси Миланова Всички права запазени