16.12.2020 г., 20:09 ч.

Картината 

  Поезия » Друга
492 0 1
Картината висеше на стената.
Картината с полегнали треви –
полегнали от онзи силен вятър
отнесъл разпилените мечти…
Мечтите, дето капчици в росата
блестят и плачат сякаш са сълзи
и жадна бях за малко от водата
събрана рано в нежните треви.
А между тях се виеше пътека.
По нея тръгнах бавно да вървя
и към живота връщах се полека
и дишах, и щастлива майче бях. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??