17.04.2010 г., 21:47 ч.

Катарзис 

  Поезия » Любовна
5.0 (4)
862 0 6
Бе нощ, от онези, дето плаче душата,
търси любов и прегръща луната...
С надежда за сладки и нежни слова,
отронвайки тихо кристална сълза.
Летейки със вятъра пролетен, топъл,
изплака за теб и последния вопъл.
Раздрала със вик и без жал тишината,
погледна със мъка отгоре Земята...
Там някъде, долу, незнайно къде,
сгушена може би в друго сърце,
пробуждаш се ти като самодива,
красива и... много, много щастлива! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Младенов Всички права запазени

Предложения
  • В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
  • Дойдох и днес... Не ти ли е студено? Под мрамора е ледена пръстта... Не, няма нищо ново покрай мене....
  • Какво ми трябва, за да съм добре? Приятели, едно сърце, китара... Очите на доброто ми дете, ръцете н...

Още произведения »