А таланта ми? Загубен ли?

Не, налял съм и отпивам си.

Усмихвам се, фалшива е,

а чашата красива е.

Привлича ме, порочна е.

Нарочно е, подвежда ме.

Надежда? Не! Отпивам пак,

оттича се и давам знак.

Носят нова - кехлибар,

прозрачната не беше в бар,

за този ред ми трябва лед,

отпивам пак за път кой подред

Налях си пак, капачката завих,

вдишах бавно и отново пих.

Сбогувах се с онези тримата,

отворих вратата и посрещна ме зимата.