31.07.2008 г., 6:32 ч.

Кино 

  Поезия » Друга
637 0 8

 

 

Животът, като филм ни промени -

не помним даже, колко се обичахме.

Върти се лентата. Минават дни,

и всички до безкрайност си приличат.

 

А любовта - на филма режисьор

навярно е излязла във почивка.

Във ролята ми влязъл е дубльор

и учи се сега да те обича.

 

Не вярвай на изкусните слова,

Които по сценарий ти повтаря.

Не тръгвай с него. Аз не съм това!

Това декор е, мила, не е гара.

 

Но нищо - няма той да устои

На любовта, когато се събуди.

Ще се завърна! Ще ме искаш ти!

Ще бъдем диви, влюбени и луди!

 

И филма ще превърнем във живот -

филм, който днес кината не предлагат.

Ще ни венчае двама от небето Бог,

а любовта ще ни е кум тогава...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??