Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
24.03.2022 г., 9:30 ч.  

Книгата 

  Поезия » Философска
377 4 17

Броих, броих, но пръстите не стигат,
заплитат се и в спомени улисани
разлистват пак житейската ми книга,
по редовете криви незаписан е,
поредният ми стих дарен на всички,
парченце от душата ми навярно,
сред кривулици, точки и чертички,
сълза, която утрото да парне.

 

И да разсъмне и нощта да мине,
и шарена добра и многолика,
магията на зрелите години,
пак младостта ми щура да повика.
Да хукне гола, дръзка и нахална,
напук на тъй еснафските заблуди,
а после бързо книгата да пална,
да привлека стотици пеперуди.

 

И всички чудеса прилежно сбрани
да пръсна над света, че са потребни,
че мъдростта ми носи само рани,
затуй словата ми - трохички хлебни,
ще я нахранят сито на раздяла,
а после нека бъде, както бъде...
Онази светла лястовица бяла...
А книгата е дневник, на осъден.
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Въпреки Сократ
ИнаКалина ИнаКалина
Поезия » Хумористична, Философска
Скачай си на ластика и свиркай,
куц и кривоглед живот е, сив.
Сухите бодили не умират,
който прав е, слагат му го крив.
С радост, здраве, тежката гърбина ...
  440  5  14 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??