raccing (Радка Иванова)
153 453
6.07.2008 г., 14:19 ч.

Когато бях дете! 

  Поезия » Друга
1857 0 14
 

Когато бях дете,

усмихвах се на слънцето,

когато ме изгаряше.

Дори когато знаех, че боли,

не спирах да го търся със очи.

Малка моя,

чувах да шепти луната

и сред звездите като сестра

разказваше ми приказки за добротата.

Вярвах й, не чула за смъртта,

която без да пита влиза през вратата

и няма добротата да я спре,

но страх не будеше в очите на дете.

Когато малка бях,

тичах през разцъфнали поля,

не виждах в нищо грехове

и леко беше на душата.

Когато се оглеждам в детските очи,

все още мога да мечтая

и на децата ми смехът ще заличи

белега от хорските злини.

Пораснах, но с душата на дете

и винаги очи едни ми стигат

да разпозная добротата,

а хората ме мислят за богата,

но не поглеждат в моето сърце.

Там болката се бори с топлината

и виждам още със очите на дете,

когато някой му се иска да заплаче,

със макове косите ще му кича

и сред полята от синчец

ще го науча да обича,

дори смъртта на прага да е спряла,

само любовта след нея оцелява.

© Радка Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??