Словата, дето Бог ми ги дари,
макар и само с малко недостигат,
за да опиша летните зори –
сълзици – по крилата на авлига.
На младите косачи завидях –
в нозете ляга дъхава отава.
Светулково фенерче, лунен прах
и песен от щурците ми остава.
Да можех аз за есен, или три
едно, едничко лято да получа.
Но старата вълшебница се скри,
отнесе на годините ми ключа. ...