14.05.2009 г., 11:50 ч.

Когато любовта е болка 

  Поезия
5.0 / 9
1564 0 7
Когато любовта е болка
и думите бодат душата,
въздишките издишат в пепел,
а сенките прегръщат мрака...
Когато онемеят ни сърцата
и милувките ни станат бреме,
в дома ни щом задуха вятър
и няма кой какво да ни отнеме...
Недей въпроси да задаваш
и чакаш отговор от пустото,
защо погубили сме двама
най-светлия си дар - да чувстваме!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Предложения
  • Май така си приличаме с тебе, съдба – луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме. И препускаме смело, ...
  • Аз много пъти бърках. Много пъти… И все си мислех… колко съм безгрешна. Забравих да се вслушвам във ...
  • Когато тихо Залезът припада и в чашата ми кротко се топи, Земята е усмихната и млада. И цялата ухае ...

Още произведения »