Когато се изгубиш сред хиляди листа,
понесли към земята спомен за живота,
с въздишката си, отприщена, душата
в улея небесен трепетно ще проехти
и щом се съживят отново сетивата,
ще усетиш полъха на времето, как
те издига над обезумелия от ужас свят,
ще ти се иска мен отново да ме имаш,
там, зад орбитата на космическия прах,
където всяко име пише историята си.
Ще усетиш допира на светлинките,
които край нас се движат хаотично, ...